Jul 12, 2008, 10:12 AM

Той

  Poetry » Love
749 0 11
Да беше Той стихия епизодична,
с непокътнати черти до благост.
Да изиграе главна роля най-прилично,
със младост окрилена, чак до старост.
Да предугажда даже и непредвидимото,
в капан животът е, символ и метафора -
като отколешно зацапано петно,
а вятърът следите заличава и избърсва.
Да поеме ли разходка сред ледове и лава
и приказки да му зашепне свидно минало,
и най-накрая - Пепеляшка да пристигне на бала,
а Той - с горещо сърце и хладен ум - да не я пусне?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...