16.08.2008 г., 11:54

Той

867 0 2
 

06.08.08

 

Той

 

Той беше хубаво момче,

от книгите си ми четеше.                

Разкриваше ми светове -

за него много важно беше.

 

Но моя свят той не разбра.

От тъжното във мен странеше.

За него всичко бе игра.

За мене - пак тъга си беше.

 

Аз исках да се преродя -

със мене светове строеше.

Все връщаше ме към смеха,

а вярвайте ми - трудно беше.

 

...

 

И най-накрая той успя.

(Сега сме в настояще вече.)

Спечели ме „за" любовта...

Е, все пак, крайно време беше!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...