Той не говори. Не задава въпроси.
Не разпитва къде съм била…
Само с поглед ме нежно докосва
и знам, знам, че му стига това.
Той ме целува, така ме целува,
че цялата тръпна от страст…
и когато си тръгвам, ревнува,
изпраща ме тихо в късния час.
Той ме желае, копнее ме цяла,
без да пита „Кога” и „Къде”.
Кратки мигове, дълга раздяла,
а пред нас – безброй светове.
Той не говори. Не задава въпроси.
Не разпитва къде съм била…
Само с поглед ме нежно докосва
и знам, за него съм само Една.
© Сияна Георгиева Всички права запазени