Той е...
В памет на поета Ангел Веселинов. Поклон!
http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=purko59
Смугла девойчице, петъчна привечер,
кротко приседнала в кафенето на Мино,
очите си изгледа, сърце остави,
очаквайки поета с чудодейна лира
от пътеката лунна да поотбие,
с открито чело, „разгърден и бос като Бог“,
неспокойното ти вино да напие…
Смугла девойчице, петъчна привечер,
в шепота звезден разпръсни се, заслушай се!…
Усети ли стихове с „огън-поанти“,
като „къс природа“ искрени, самородни?
Жажда да целунеш листо от душата
и да почувстваш трепета на необята?
В устрем превъплътен – той е, той е, той е…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
