Eia (Росица Танчева)
436 13858
29.08.2015 г., 19:45 ч.

Той е... 

  Поезия
589 0 3

В памет на поета Ангел Веселинов. Поклон!

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=purko59

 

 

Смугла девойчице, петъчна привечер,  

кротко приседнала в кафенето на Мино, 

очите си изгледа, сърце остави,

очаквайки поета с чудодейна лира

от пътеката лунна да поотбие,

с открито чело, „разгърден и бос като Бог“,

неспокойното ти вино да напие…

 

Смугла девойчице, петъчна привечер,

в шепота звезден разпръсни се, заслушай се!…

Усети ли стихове с „огън-поанти“,  

като „къс природа“ искрени, самородни?

Жажда да целунеш листо от душата

и да почувстваш трепета на необята?

В устрем превъплътен – той е, той е, той е…

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • тихо съм тук, Роси...
  • Поклон, Поете! Светла е паметта за теб. Зная, че си бил душата на бохемските вечери в Миновото кафене в Стария Добрич. Ето какво прочетох за тези вечери, за вълнуващите мигове от твоя живот:
    „Бохемски вечери в Миновото кафене в Стария Добрич - всеки петък към 6 часа вечерта се събират желаещите да чуят българско писано слово. Вечерите са родени като във фейлетон на Чудомир - съвсем случайно, по молба на бай Петко и бай Димчо, които не бяха успели да присъстват на едно литературно четене - и така, актьорът Валентин Андреев-Рафе и поетът Ангел Веселинов пренесоха четенията в кафенето... След това се намеси и добричкото Сдружение на писателите и се запромъкваха и гости от Варна, Ген. Тошево, Шабла и другаде, конкурси за творчество и други изяви. И тогава за първия конкурс "Животът - начин на употреба", Генчо Златев написа емблематичната поема:

    ПЕТЪК ВЕЧЕР В МИНОВОТО КАФЕНЕ

    Небето пали свойте полюлеи.
    Над Добрич, стария, се сипе мрак.
    И Миновото кафене светлее,
    врати разтваря и ни кани пак.

    Разстила пояса си пътя млечен
    в море от синьо - сребърен и тих.
    И ни опива петъчната вечер
    с изящна проза, с мелодичен стих.
    ...
    Нощта наднича, по стъклата хлопа.
    Гърми луната вън като дайре.
    Защо ни е да ходим във Европа,
    когато тук така ни е добре...

    Звънят звънци, обаждат се кавали.
    Дъхти на жито и на ширине.
    И пее Добруджа, във нас е цяла -
    със Добрич, с Миновото кафене!

    Такава вечер в стих не се побира,
    не е гуляй тя, ни кръчмарски пир.
    Обхожда Мино масите, сервира.
    И черпи със духовен еликсир!!!“

    Благодаря за духовния еликсир, Поете и Човеко!
  • ...!!!
Предложения
: ??:??