В памет на поета Ангел Веселинов. Поклон!
Смугла девойчице, петъчна привечер,
кротко приседнала в кафенето на Мино,
очите си изгледа, сърце остави,
очаквайки поета с чудодейна лира
от пътеката лунна да поотбие,
с открито чело, „разгърден и бос като Бог“,
неспокойното ти вино да напие…
Смугла девойчице, петъчна привечер,
в шепота звезден разпръсни се, заслушай се!…
Усети ли стихове с „огън-поанти“,
като „къс природа“ искрени, самородни? ...