Той е там. Облечен е дрипаво.
Накуцва тъжно с левия крак.
Има си куче. То пък е рижаво.
Скитник с лице, пропито от прах.
Снощи по тъмно имаше улица,
до късно вървя и брои ù листата,
с последните купи си сливова
и почна във нея да дави тъгата.
Не плака, само измисли си дом,
стъкми си легло на някаква пейка,
и удави после последния стон,
погали си кучето и тихо си легна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация