Anita765 (Ани Монева)
297 11768
Oct 18, 2009, 4:21 PM

Той има си куче 

  Poetry
935 0 25

Той е там. Облечен е дрипаво.

Накуцва тъжно с левия крак.

Има си куче. То пък е рижаво.

Скитник с лице, пропито от прах.

 

Снощи по тъмно имаше улица,

до късно вървя и брои ù листата,

с последните купи си сливова

и почна във нея да дави тъгата.

 

Не плака, само измисли си дом,

стъкми си легло на някаква пейка,

и удави после последния стон,

погали си кучето и тихо си легна.

 

Сънува маса с покривка и стол,

паница с ухаеща, пареща супа

и се усмихваше, сякаш на свой,

с усмивка, която иглеждаше къса.

 

А кучето гледаше с влажни очи

и толкова искаше да му каже,

че някога имал е светли мечти,

а днес ще осъмне пак на паважа.

 

Замълча и се сви на кравайче,

да можеше топло да го прегърне.

Дъждът засълзя. Кучето знаеше,

треперят сълзите, докато съмне.

 

Той е там. Облечен е дрипаво.

Накуцва тъжно с левия крак.

Има си куче. То пък е рижаво.

Скитник с лице, пропито от прах.

 

 

 

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??