juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
15.10.2009 г., 10:05 ч.

Той/Тя 

  Поезия
735 0 5

                            Той стоеше самотен на пясъка
                            и се вслушваше в късния вятър,
                            той крадеше нощта във душата си
                            и превръщаше в пепел луната.

                            Той отдавна не помнеше изгрева,
                            който някога срещна за малко,
                            във очите му сенки застинали,
                            от години невидимо спяха.

                            Той я виждаше - беше навсякъде.
                            Във морето, в дъжда, който падаше,
                            тя събираше в шепи остатъци,
                            от мечтите му - тука оставени.

                            Тя заравяше старите спомени
                            в окъснелите пътища пусти,
                            а във нея, съдбовно отровени,
                            отшумяваха мисли и чувства.

                            А мъглите крадяха чертите ù,
                            безпощадно и даже абсурдно...
                            Той стоеше самотен сред нищото,
                            и се взираше в празното утро.                            

                            ,

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??