Той/Тя
Той стоеше самотен на пясъка
и се вслушваше в късния вятър,
той крадеше нощта във душата си
и превръщаше в пепел луната.
Той отдавна не помнеше изгрева,
който някога срещна за малко,
във очите му сенки застинали,
от години невидимо спяха.
Той я виждаше - беше навсякъде.
Във морето, в дъжда, който падаше,
тя събираше в шепи остатъци,
от мечтите му - тука оставени.
Тя заравяше старите спомени
в окъснелите пътища пусти,
а във нея, съдбовно отровени,
отшумяваха мисли и чувства.
А мъглите крадяха чертите ù,
безпощадно и даже абсурдно...
Той стоеше самотен сред нищото,
и се взираше в празното утро.
,
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
