Jul 18, 2007, 8:59 AM

Толкова близо..

  Poetry
930 0 1
И днес беше толкова близо...
едва на няколко милиметра,
беше толкова близо...
и все пак знаех, че не мога да те докосна,
че не мога да те почувствам...
А беше толкова близо!

Исках да видя усмивката ти, насочена право към мен.
исках да се смутя от нежния ти поглед,
а ти не ме забелязваше даже!
Усещах аромата на парфюма ти,
усещах полъха, когато се движеше,
защото беше толкова близо!

Знаех, че не ме виждаш...
и тайно се надявах да се обърнеш към мен.
Мечтаех си да разбереш колко много те обичам.
Да стане чудо! Да кажеш: "Здравей"!
Но ти седеше там безмълвен,
без никаква представа за това!

Сърцето ми плачеше,
но беше изпълнено с надежда, надежда, че точно ти,
да, точно ти ще се обърнеш към мен
и поне за миг ще почувстваш това, което чувствам и аз... Но, уви!
И днес беше толкова близо... Толкова близо, а всъщност,
безкрайно далеч!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нямам Нямам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...