25.01.2009 г., 4:39  

Толкова е хубаво...

2.9K 0 41

 

- Толкова е хубаво...

в твоята омая...

- От любов пиян съм...

днес надзъртам в Рая...

вземам ти ръцете,

дланите обръщам...

виждаш ли небето

или го прегръщаш?...

парещ е дъхът ми,

там по твойте длани...

устните ти влажни са,

сбираш в тях света ми...

толкова те искам...

... искам да усетя...

времето ми спира

в дръзкия ти шепот...

с поглед, с дъх и с устни

дръзко ще го спирам...

думите загубих...

... между тях замирам...

като дъжд си нежен,

тялото ми твое е...

мисля все за тебе -

устремът ми зноен е...

като вино гъсто

силно ме опиваш...

тази нощ е моя...

няма да заспиваш!...

жадна съм за още

и от теб - да пия...

къса тази нощ е,

нека в теб попия...

нека в мен попива

мъжката ти сила...

колко си красива

в тази жажда, мила!

като лава огнена

в тялото ми париш...

трябва да е огнено,

за да не забравиш...

лунен вятър в думите

крият твойте устни...

ще целувам с вятъра

пръстите изкусни..

всяка ласка стон е,

а нощта умира...

тялото ти струна е

в музика вибрира...

името ти шепна,

вместо да извикам...

виждам се в очите ти

и към теб политам...

не лети без мене...

и изпий сълзите ми...

бяла хризантема си,

пак се виж в очите ми...

те от страст са тъмни,

като буря лятна си...

толкова е хубаво...

толкова прекрасна си...

цяла в теб се губя...

и блестя в очите ти...

докато се любим...

ми кажи "обичам те"...

и нощта го срича

в ритъм на телата ни...

... Кой ли не обича

звезден прах в крилата си?!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...