Толкова мразим се, че се обичаме...
Толкова мразим се, че се обичаме,
странни за всички. Логично.
Лед си и лава съм, но си приличаме.
Пясък и вятър. Типично.
Ти си мъглата. Аз – времето ясното.
И ме убиваш. Със нежност.
Рискът съм аз. Ти си скрит, в безопасното.
Аз – оптимист, в безнадежност.
Празна си чаша. А аз – полупълната.
Слънце. В очите ти сиви.
Аз щастие съм. От тебе прокълнато.
Обичаш ме. Пестеливо.
Странна любов. Като лед сред пустинята.
Искрено стихче. И лично.
Дяволи в рая. Допълват картината.
Библия сричат. Типично.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
