22.01.2012 г., 12:53

Топлик

697 0 4

Топлик

 

Във мрака  ми

Надеждата порасна.

И като зайче

тъмнината прекоси...

Огледа се.

  Нощта пред мен

 угасна...

И бавно

ледовете

ми стопи...

 

Превърна в Дни

безсънните ми Нощи.

От  Слабостта ми

Сили сътвори.

И аз повярвах

в Силите си още.

И ръцете ми

в Юмруци

сви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, определено "угасна" е по-подходящо. Радвам се, че съм успяла да помогна!
  • В случая мракът наистина е само мой.Написаното от мен е по-добро, става дума за Надеждата и Мрака. Мисля , че зайчето си го бива и няма да се откажа от него,защото то придава колорит на мрачната картина.Благодаря Ви, че ме подтикнахте да поправя нещичко, от което стихотворението печели, имам предвид римуването с една и съща дума,която своевременно промених. Така ,че вече сме съавтори... Честито!
  • Думата "порасна" се повтаря два пъти. Не е естетично да римуваш една дума със самата нея. Освен това, ме смути това "Във мрака ми", все едно мракът е само твой. Не е ли по-добре да стане "Надеждата ми в мрака се разрасна" - това го предлагам само като един от многото варианти, макар пак да не ми харесва особено, защото предпочитам да не римувам думи с еднакъв корен, но може да послужи за отправна точка. А след като е пораснала, не върви да бъде сравнявана със зайче. И финалът малко ме смущава, защото звучи все едно, силите са само за да се бие човек. Желая ти успех!

  • Хубав устрем!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...