Топлик
Във мрака ми
Надеждата порасна.
И като зайче
тъмнината прекоси...
Огледа се.
Нощта пред мен
угасна...
И бавно
ледовете
ми стопи...
Превърна в Дни
безсънните ми Нощи.
От Слабостта ми
Сили сътвори.
И аз повярвах
в Силите си още.
И ръцете ми
в Юмруци
сви!
© Христо Славов Всички права запазени