Jan 22, 2012, 12:53 PM

Топлик 

  Poetry » Phylosophy
557 0 4

Топлик

 

Във мрака  ми

Надеждата порасна.

И като зайче

тъмнината прекоси...

Огледа се.

  Нощта пред мен

 угасна...

И бавно

ледовете

ми стопи...

 

Превърна в Дни

безсънните ми Нощи.

От  Слабостта ми

Сили сътвори.

И аз повярвах

в Силите си още.

И ръцете ми

в Юмруци

сви!

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, определено "угасна" е по-подходящо. Радвам се, че съм успяла да помогна!
  • В случая мракът наистина е само мой.Написаното от мен е по-добро, става дума за Надеждата и Мрака. Мисля , че зайчето си го бива и няма да се откажа от него,защото то придава колорит на мрачната картина.Благодаря Ви, че ме подтикнахте да поправя нещичко, от което стихотворението печели, имам предвид римуването с една и съща дума,която своевременно промених. Така ,че вече сме съавтори... Честито!
  • Думата "порасна" се повтаря два пъти. Не е естетично да римуваш една дума със самата нея. Освен това, ме смути това "Във мрака ми", все едно мракът е само твой. Не е ли по-добре да стане "Надеждата ми в мрака се разрасна" - това го предлагам само като един от многото варианти, макар пак да не ми харесва особено, защото предпочитам да не римувам думи с еднакъв корен, но може да послужи за отправна точка. А след като е пораснала, не върви да бъде сравнявана със зайче. И финалът малко ме смущава, защото звучи все едно, силите са само за да се бие човек. Желая ти успех!

  • Хубав устрем!
Random works
: ??:??