9.10.2006 г., 15:36

Топлина

943 0 16
Топлина

В най-тъмния ъгъл на стаята
ще оживеят слънца –
хризантеми,
огромни,
с меки ресници...
Събирали цяло лято живот
и полека напъпили
избухват сега –
когато слънце не стига,
когато очите ни по-слабо блестят,
когато отчаяно търсим надежди...
Ухаят на сняг, но са топли,
цветовете преливат,
меланхолия и свежест в едно.
Ще имам букети до пролет,
когато уханните фрезии
целунат прозореца...
И сред всичките тези букети,
една хризантема
винаги ще наричам за теб,
отсега избирам и име -
Доверие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...