17.10.2012 г., 9:20

Това е животът

745 0 2

ТОВА Е ЖИВОТЪТ

 

 

 

 

ДОБРЕ дошли в този свят,

добре дошли да ви обичат,

да вярвате да мразите и мечти след вас да тичат.

Добре дошли на този театър,

с мен и вас главни герои,

които срешат се всеки ден със сцени нови.

Днес сме високо на върха,

утре тъй незнайно озоваваме се в пропастта.

 

 

Външността ни е само черупка, която с времето се стапя,

вътре в нас има едно сърце,

което говори със сълзи.

Едни очи, които искат да виждат света,

един живот да споделим любовта.

 

 

Всеки иска да е щастлив,

всеки иска да бъде обичан,

всеки иска да живее.

Всичко това е на една ръка от нас,

но дали ще се доближим,

дали с любимите си хора ще го споделим…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не не се обиждам, благодаря ти за съветите,аз по принцип обичам да пиша за общите неща от живота,не за себе си.обичам да описвам света и като цяло обществото.Да ще те послушам..!!
  • Ани , здравей ! Пиши за преживени неща , чети повече поезия ,толкова си млада - не си била нито на върха , нито в пропастта и чувството за истинност липсва.Поздрави. / Обещах да пиша истината . Ако те наранявам , дай ми сигнал.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...