Oct 17, 2012, 9:20 AM

Това е животът

  Poetry » Other
746 0 2

ТОВА Е ЖИВОТЪТ

 

 

 

 

ДОБРЕ дошли в този свят,

добре дошли да ви обичат,

да вярвате да мразите и мечти след вас да тичат.

Добре дошли на този театър,

с мен и вас главни герои,

които срешат се всеки ден със сцени нови.

Днес сме високо на върха,

утре тъй незнайно озоваваме се в пропастта.

 

 

Външността ни е само черупка, която с времето се стапя,

вътре в нас има едно сърце,

което говори със сълзи.

Едни очи, които искат да виждат света,

един живот да споделим любовта.

 

 

Всеки иска да е щастлив,

всеки иска да бъде обичан,

всеки иска да живее.

Всичко това е на една ръка от нас,

но дали ще се доближим,

дали с любимите си хора ще го споделим…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не не се обиждам, благодаря ти за съветите,аз по принцип обичам да пиша за общите неща от живота,не за себе си.обичам да описвам света и като цяло обществото.Да ще те послушам..!!
  • Ани , здравей ! Пиши за преживени неща , чети повече поезия ,толкова си млада - не си била нито на върха , нито в пропастта и чувството за истинност липсва.Поздрави. / Обещах да пиша истината . Ако те наранявам , дай ми сигнал.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...