Това ли е краят?
Защо всички виждат в мен нещо, което всъщност не съм?
Защо усещам живота си като кошмарен сън -
кратки, горчиви периоди, мигове в чeрно и бяло
и отново съм пред същото това огледало,
сама със себе си, със сълзи в очите,
болка в сърцето, душата, гърдите...
затварям очи и политам...
"Това ли е краят?" не спирам да питам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветина Ненчева Всички права запазени
