Sep 15, 2009, 4:55 PM

Това ли е краят?

  Poetry » Other
890 0 3

Защо всички виждат в мен нещо, което всъщност не съм?
Защо усещам живота си като кошмарен сън -
кратки, горчиви периоди, мигове в чeрно и бяло
и отново съм пред същото това огледало,
сама със себе си, със сълзи в очите,
болка в сърцето, душата, гърдите...
затварям очи и политам...
"Това ли е краят?" не спирам да питам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветина Ненчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...