3.05.2023 г., 16:07  

Това ми е най-скъпо, може би

1.3K 5 7

Редя си рими, римички безчет,

основно стихоплетствам,

стихотворствам...

Понякога и аз съм отегчен,

но най-добрият съм в това, безспорно.

 

Изхранвам се от думичките с мед

и спинкам, под въглавето с римушки,

ужасно гладен, беден, но поет –

не ям пържоли и японско суши.

 

От скромност съм неповторим, велик,

съвсем неподражаем и вървежен,

по триста пъти питам ви дали

ще ме четете утре, както прежде,

 

ще ме запомните ли, че съм бил,

ще сричате ли моите куплети?!...

Това ми е най-скъпо, може би,

след водката и виното проклети...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...