Нямам нищо! Това ми остана –

мътен спомен, сърце от дърво.

От очите ми призрачна пяна

все се спуска по сухо стъбло.

Банкрутирах душата си рано,

проиграх я с надежда и чар.

Днес съм с роклята вехта и само

нея имам пред моя олтар.

А мечтаех да бъда кралица

и да грабя любов… Но защо?

Си продадох плътта като жрица

и сега все се питам: Защо?

Разпилях се сред хорските ласки -

без дори и за миг да прозра,

че животът е кратък и ясен

и не струва пари любовта.