Essy (Веселка Василева) Essy (Веселка Василева)
2 42
Aug 25, 2010, 10:39 PM

Това ми остана

  Poetry
1.3K 0 1

Нямам нищо! Това ми остана –

мътен спомен, сърце от дърво.

От очите ми призрачна пяна

все се спуска по сухо стъбло.

 

Банкрутирах душата си рано,

проиграх я с надежда и чар.

Днес съм с роклята вехта и само

нея имам пред моя олтар.

 

А мечтаех да бъда кралица

и да грабя любов… Но защо?

Си продадох плътта като жрица

и сега все се питам: Защо?

 

Разпилях се сред хорските ласки -

без дори и за миг да прозра,

че животът е кратък и ясен

и не струва пари любовта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0