Това ми остана
Нямам нищо! Това ми остана –
мътен спомен, сърце от дърво.
От очите ми призрачна пяна
все се спуска по сухо стъбло.
Банкрутирах душата си рано,
проиграх я с надежда и чар.
Днес съм с роклята вехта и само
нея имам пред моя олтар.
А мечтаех да бъда кралица
и да грабя любов… Но защо?
Си продадох плътта като жрица
и сега все се питам: Защо?
Разпилях се сред хорските ласки -
без дори и за миг да прозра,
че животът е кратък и ясен
и не струва пари любовта.
© Веселка Василева All rights reserved.
