Това не го разбират чуждоземците
Душата моя носи на кобилица,
където ида все е в мене взрян
и силите ми неговите сили са,
на стария на вечния Балкан.
Това не го разбират чуждоземците,
полетата им колко ме гнетят
и колко бързо ми разлива менците,
равнинно подреденият им свят.
Дори да ги изпиша ситно всичките,
дочакани в безсъница зори,
не знаят как ухаят тук елхичките,
как залезът над билото гори,
как гледа ме градът с очи пречистени,
звездите пеят всяка нощ над мен,
с джобове пълни с камъчета-истини,
като хлапак е с прашка всеки ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
