Вангел (Серафим)
69 50
10.02.2011 г., 22:27 ч.

Това съм Аз 

  Поезия » Друга
747 0 3
Разпилян, разхвърлян и разгонен
от вятър лист подгонен.
Свръхестествен, свръхчувствителен и все така наивен,
натопен в грижи, с дъх мастилен.
Да-не, Да-не, Да-не и накрая пак едно голямо нищо,
разчоплен, изчовъркан и разнищен.
Хем скромен, хем уверен, свит, а също и наперен,
пишещ несериозно, но със сериозен (уж) талант
все още непремерен
и
с пищяща нужда от внимание...


Влюбен в себе си,
а вечно търсещ някой
друг,
в който
         да се влюби.

Понякога празен,
но винаги пълен с неспокойствие...
и тревога
и някоя друга
идея,
все останала
недомислена, неподхваната и недовършена.

С мисли
в миналото,
безсмислено
вкоренени,
но
очакващи
вечно
настоящето
в прегръдките му
да се разлисти.

С пориви чисти,
но амбиции,
минаващи
през
калчища.

Разтреперан, разтревожен и неразумен...

със сърце за ангели,
летище,

но
тялото му
на дяволи стърнище.

Буден обикалящ из сънища.

Денем спящ, улиците бродейки
с поглед на незрящ.

Млад и пълен със сили,
но често
блед като плащ
и студен.

Разочарован,
но пълен с надежда
видимо простичък,
но като коте
оплетен
в кълбетата прежда...

Подминаващ най-елегантните прости решения,
но все пак
умеещ да се вглежда.

Невинно усмихнат,
но с очи хитри
под надиплените вежди.

Труден и лесен
хомогенен и смесен
с душа
в
порядъчен безпорядък.

Жив оксиморон
или просто
морон.

Кой е той?

© Серафим Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • твърде откровено... поиграл си си с думичките!
  • Един прекрасен,жив оксиморон,
    в Да и Не намерил верен тон,
    с любов прегърнал днес света,
    душата си разтваря в стих и синева!
  • Забравил си в един куплет,
    да кажеш, че си и поет.
Предложения
: ??:??