Това съм Аз
Разпилян, разхвърлян и разгонен
от вятър лист подгонен.
Свръхестествен, свръхчувствителен и все така наивен,
натопен в грижи, с дъх мастилен.
Да-не, Да-не, Да-не и накрая пак едно голямо нищо,
разчоплен, изчовъркан и разнищен.
Хем скромен, хем уверен, свит, а също и наперен,
пишещ несериозно, но със сериозен (уж) талант
все още непремерен
и
с пищяща нужда от внимание...
Влюбен в себе си,
а вечно търсещ някой
друг,
в който
да се влюби.
Понякога празен,
но винаги пълен с неспокойствие...
и тревога
и някоя друга
идея,
все останала
недомислена, неподхваната и недовършена.
С мисли
в миналото,
безсмислено
вкоренени,
но
очакващи
вечно
настоящето
в прегръдките му
да се разлисти.
С пориви чисти,
но амбиции,
минаващи
през
калчища.
Разтреперан, разтревожен и неразумен...
със сърце за ангели,
летище,
но
тялото му
на дяволи стърнище.
Буден обикалящ из сънища.
Денем спящ, улиците бродейки
с поглед на незрящ.
Млад и пълен със сили,
но често
блед като плащ
и студен.
Разочарован,
но пълен с надежда
видимо простичък,
но като коте
оплетен
в кълбетата прежда...
Подминаващ най-елегантните прости решения,
но все пак
умеещ да се вглежда.
Невинно усмихнат,
но с очи хитри
под надиплените вежди.
Труден и лесен
хомогенен и смесен
с душа
в
порядъчен безпорядък.
Жив оксиморон
или просто
морон.
Кой е той?
от вятър лист подгонен.
Свръхестествен, свръхчувствителен и все така наивен,
натопен в грижи, с дъх мастилен.
Да-не, Да-не, Да-не и накрая пак едно голямо нищо,
разчоплен, изчовъркан и разнищен.
Хем скромен, хем уверен, свит, а също и наперен,
пишещ несериозно, но със сериозен (уж) талант
все още непремерен
и
с пищяща нужда от внимание...
Влюбен в себе си,
а вечно търсещ някой
друг,
в който
да се влюби.
Понякога празен,
но винаги пълен с неспокойствие...
и тревога
и някоя друга
идея,
все останала
недомислена, неподхваната и недовършена.
С мисли
в миналото,
безсмислено
вкоренени,
но
очакващи
вечно
настоящето
в прегръдките му
да се разлисти.
С пориви чисти,
но амбиции,
минаващи
през
калчища.
Разтреперан, разтревожен и неразумен...
със сърце за ангели,
летище,
но
тялото му
на дяволи стърнище.
Буден обикалящ из сънища.
Денем спящ, улиците бродейки
с поглед на незрящ.
Млад и пълен със сили,
но често
блед като плащ
и студен.
Разочарован,
но пълен с надежда
видимо простичък,
но като коте
оплетен
в кълбетата прежда...
Подминаващ най-елегантните прости решения,
но все пак
умеещ да се вглежда.
Невинно усмихнат,
но с очи хитри
под надиплените вежди.
Труден и лесен
хомогенен и смесен
с душа
в
порядъчен безпорядък.
Жив оксиморон
или просто
морон.
Кой е той?
© Серафим All rights reserved.
