9.11.2016 г., 17:27 ч.

Това съм аз 

  Поезия » Друга
654 1 2

 

Преди години имах големи мечти,

Но времето безкрайно тях промени.

Животът достойно според мен изживях –

изпълнен с надежди, с копнежи,

понякога страх.

 

В моменти, когато проронвах сълзи,

дума с омраза не казах дори.

И на принципи важни

според мен устоях,

на гладния дадох

на жадния, просто налях.

А появеше ли се нейде проблем,

се стараех от мене, да бъде решен.

От никой не просех,

не исках, не взех

и житейските мъки сам си поех…

 

Но мина се време и вече разбрал,

че светът не е място за тоз мой идеал,

започвам да диря,без да зная какво

само искам да бъда,запомнен с добро...

 

 

© Петър Максимов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??