Това съм аз
Преди години имах големи мечти,
Но времето безкрайно тях промени.
Животът достойно според мен изживях –
изпълнен с надежди, с копнежи,
понякога страх.
В моменти, когато проронвах сълзи,
дума с омраза не казах дори.
И на принципи важни
според мен устоях,
на гладния дадох
на жадния, просто налях.
А появеше ли се нейде проблем,
се стараех от мене, да бъде решен.
От никой не просех,
не исках, не взех
и житейските мъки сам си поех…
Но мина се време и вече разбрал,
че светът не е място за тоз мой идеал,
започвам да диря,без да зная какво
само искам да бъда,запомнен с добро...
© Петър Максимов All rights reserved.
