Този ден
Денят е дълъг. Като век почти.
Мълча, защото не намирам думи.
Не помня всичко... Помня две очи
и зейналата яма помежду ни.
Дали защото бързо отлетя
небето натежа и коленичи.
Звездите му са вече плюс една,
но тъй далечни всички са. И ничии.
А тук земята още се върти.
Прииждат пролети и отминават.
Кипи животът. Болката, уви
душата най-умело премълчава.
И пак е този ден... Оловен ден.
Сълзите са отдавна бели стихове.
Крещи тъгата нейде вътре в мен.
Наоколо - до невъзможност тихо е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
