Този мъж
Този мъж,
този мъж като лудост,
тази мъж - като бясна стихия,
ме захвърли във бездна от чувства
и не мога от тях да се скрия.
И не мога да спра да говоря,
и не мога да спра да се вричам
и навярно съм странна на хората,
щом така неразумно обичам го.
И навярно изглеждам нелепа,
като пролет, в средата на зимата,
щом към моята лудост погледнете
и смеха ми съвсем не разбирате...
Този мъж. Той поема вината,
за звездите във моите очи,
за луната, покрита с позлата
и за зимното слънце дори.
Този мъж-като гръм, като вятър,
като ад, като рай... Той прилича ми.
Този мъж, който има душата ми.
Този мъж, който просто обича ме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
