Този мъж
Този мъж,
този мъж като лудост,
тази мъж - като бясна стихия,
ме захвърли във бездна от чувства
и не мога от тях да се скрия.
И не мога да спра да говоря,
и не мога да спра да се вричам
и навярно съм странна на хората,
щом така неразумно обичам го.
И навярно изглеждам нелепа,
като пролет, в средата на зимата,
щом към моята лудост погледнете
и смеха ми съвсем не разбирате...
Този мъж. Той поема вината,
за звездите във моите очи,
за луната, покрита с позлата
и за зимното слънце дори.
Този мъж-като гръм, като вятър,
като ад, като рай... Той прилича ми.
Този мъж, който има душата ми.
Този мъж, който просто обича ме.
© Мариета Караджова All rights reserved.
