Този свят ще е велик

О, трябва  дните си

на мигове да разделиме!

Да изживеем, като вечност,

всеки миг.

Леда в сърцата си,

със доброта,

да разтопиме,

тогава само

този свят ще е велик…

Когато  слънцето

на прага се покаже

с усмивката си топла

и ни събере,

вълшебна приказка

то иска  да  разкаже,

как всеки  от нас,

с всички,

ще се разбере.

Когато блясъкът ти

 затъмни очите.

И пак от слънцето ни

 плисне тъмнина.

И вместо да цъфтим

от гъдела на дните,

пред нас  е  само

негатива на света.

Ти виждаш  в черно-бяло

чак до хоризонта.

Ти виждаш само в сиво,

всички  цветове,

и  чуваш сякаш

канонадите на фронта,

и все ти се привиждат

само врагове...

И заслепен оставаш,

в плен да тъмнината,

 и с влага се изпълва

 твоята душа…

За тебе  вече се

 променят времената!

И тръгваш през просото

босоног, пеша!...

Крадци ограбват просто

 твоя романтизъм,

пречупват безвъзвратно

 твоите криле…

И в теб остава само

твоя егоизъм

и сянката на твойте

минали дела!...

О, трябва значи

времето си да делиме…

Да оцениме твърдо

всеки малък миг.

По-иначе нещата  си

 и ний да видим…

И чак тогаз

животът ни ще е велик!