Този сън е различен–
има само начало!
Вече двайсет и седем години
сънувам го!
Сватба! Музика! Песни!...
Ти – облечена в бяло –
не вървиш, а летиш!
Вред смеха ти дочувам!
Пъстър, с много цветя,
като сън е животът,
който двама ни свърза
с обич завинаги!
Той е празникът вечен!...
И се вие хорото
с всички наши приятели,
близки, роднини!
Този сън е различен –
сякаш времето спряло е...
Виждам твоите стъпки!
Вред смеха ти дочувам!
Не вървиш, а летиш
ти – облечена в бяло!...
Вече двайсет и седем години
сънувам го!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени