Този вятър
Този вятър танцува с листата
и съблича безсрамно дърветата.
Той след огнена нощ е тъгата.
Дълго с клони го търсят в небето.
Този вятър раздира мъглите
и се рее сред облаци сиви.
Може в сълзи да дави очите,
и да пее сред чуждите ниви.
Този вятър прилича на тебе –
ураганен, сред страсти се вихри...
После хуква от грижи обсебен
и след него е дяволски тихо
и дъждовно... Валят сто надежди.
И безкрайно. Почти като влюбване.
Днес е тук и се сърди под вежди,
утре път си намира и хуква.
И танцува по голите плажове,
и замита следите на птиците.
Знам, дори да се влюбиш във вятъра
как ще пазиш дъха му в мечтите си?
Но дори ветровете са пристани,
или в пристани стискат десница.
Щом си жаден за обич и истина
ще си вятърът в мойте зеници.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Искам да съм този вятър!
-
" Щом си жаден за обич и истина"!Приказно твориш!!!
-
Твоят вятър ме понесе и разпиля! Поздрави!
-
Какъв влюбен вятър!
-
Чудесно!
-
Чудесница си, Дани!
Невероятни са и стиховете ти, които разкриват прекрасна душевност!
Прегръдка! -
Като го прочетох, поисках да съм вятър.
Чудесна си! -
...........!!!!!!!!!!!
-
Поздрав, Дани!
-
Снощи го прочетох,дори започнах да пиша,но се отказах-реших да го видя и сутринта.Това е един странен феномен:всеки път си мисля,че това е най-хубавото,което сте написала.И всеки ден отново ме изненадвате приятно!Поздравявам Ви за творческия заряд и продуктивността и Ви благодаря за красивите мигове с произведенията Ви!
-
Толкова пъти си го прочетох и
все не намирам точните думи...
Невероятен стих!
Поздрав,Дани! -
Прекрасно е!
"Ще си вятърът в моите зеници!"
Поздрави -
И пак чета със страхотна възхита!Привет!
-
Хубав стих!
-
"Но дори ветровете са пристани,
или в пристани стискат десница.
Щом си жаден за обич и истина
ще си вятърът в мойте зеници."
Благодаря за духовната наслада
и за завладяващата сила,
която излъчва поезията ти, Дани!
-
"ще си вятърът в мойте заници"
Романтично и завихрено...
Харесах, Дани! -
Благодаря ти, Ачо!
-
Обичам поезията ти!
-
Благодаря ти, Зем! Много искрено и красиво!
-
Напиши ми писмо!
Не жали равнодушна хартия!
Нещо дойде и тръгна
и сега ме души...
Чуй как идва снегът!
По вълчи как вия,
а кошутите бягат...
Ей това напиши!
Напиши ми писмо!
Може не днес, не сега.
Ще целувам листа
и ще бъда напълно безумен.
Мое малко момиче
с открита душа!
Не искам да си сама!
Петдесет вече срещнах,
а съм още опъната струна...
Ще помня очите ти,
по детски, дето ми светеха.
Беше много отдавна,
много месечини назад...
Напиши ми писмо,
даже, на тази планета,
в сърцето да носиш
някой друг адресат!
Дълга стана тази поема...
Тя ти е за награда!
Нека е светъл и топъл
поредният ден!
Няма нито да дам,
нито да взема
на сърцето ти скъсано
листопада.
Той е хербарий за мен.
На кътен зъб хрускам
замръзнали ледени чувства.
Колко огън раздадох
и по лава колко вървях...
Аз съм смешен човек,
занимаващ се със изкуство.
С очи ме разстреля
и сега ми изтича кръвта...
Зем.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
