30.09.2011 г., 0:11

Този вятър

902 0 20

Този вятър танцува с листата

и съблича безсрамно дърветата.

Той след огнена нощ е тъгата.

Дълго с клони го търсят в небето.

 

Този вятър раздира мъглите

и се рее сред облаци сиви.

Може в сълзи да дави очите,

и да пее сред чуждите ниви.

 

Този вятър прилича на тебе –

ураганен, сред страсти се вихри...

После хуква от грижи обсебен

и след него е дяволски тихо

 

и дъждовно... Валят сто надежди.

И безкрайно. Почти като влюбване.

Днес е тук и се сърди под вежди,

утре път си намира и хуква.

 

И танцува по голите плажове,

и замита следите на птиците.

Знам, дори да се влюбиш във вятъра

как ще пазиш дъха му в мечтите си?

 

Но дори ветровете са пристани,

или в пристани стискат десница.

Щом  си жаден за обич и истина

ще си вятърът в мойте зеници.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...