Този вятър танцува с листата
и съблича безсрамно дърветата.
Той след огнена нощ е тъгата.
Дълго с клони го търсят в небето.
Този вятър раздира мъглите
и се рее сред облаци сиви.
Може в сълзи да дави очите,
и да пее сред чуждите ниви.
Този вятър прилича на тебе –
ураганен, сред страсти се вихри...
После хуква от грижи обсебен
и след него е дяволски тихо
и дъждовно... Валят сто надежди.
И безкрайно. Почти като влюбване.
Днес е тук и се сърди под вежди,
утре път си намира и хуква.
И танцува по голите плажове,
и замита следите на птиците.
Знам, дори да се влюбиш във вятъра
как ще пазиш дъха му в мечтите си?
Но дори ветровете са пристани,
или в пристани стискат десница.
Щом си жаден за обич и истина
ще си вятърът в мойте зеници.
© Йорданка Господинова All rights reserved.