Трен(д)

adaruna (Съби Седник)
74 280

3.01.2019 г., 0:32 ч.

Поезия » Любовна

1482 7 2

Пътуващ влак, с прогнило от годините купе...

Като вагон, душата в тялото си возя...

Пораснал възрастен, на коя от спирките у мен си тръгна онова дете?

И размишлявам праволинейно, вкаран в коловози...

Да! Линията на живота ми не е безкрайна...

И тя си има своето начало, своя край...

Стрелочници опитаха се да ми бъдат много хора, не е тайна...

А, кой могъл е, нека сам да се познай.

Кондукторите май са майка, татко?!

Билет ми дадоха, но за къде?

Пътуването никак не минава гладко, братко...

Руши се лесно, трудното е да се създаде...

Стоманена обвивка, и огън даващ пара, служеща ми за двигател...

Когато скорост съм набрал, опитай да ме спреш!

Ако готов си, застани до мен, бъди ми ти приятел...

Желанието ми е със сърце да ме прозреш!

За всеки влак си има пътник!

Но колко са товарни, движат ли се или са спрели на перон...?!

Поглеждай и сверявай често биологичният си часовник,

размишлявай над собствения си оксиморон.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.