Пътуващ влак, с прогнило от годините купе...
Като вагон, душата в тялото си возя...
Пораснал възрастен, на коя от спирките у мен си тръгна онова дете?
И размишлявам праволинейно, вкаран в коловози...
Да! Линията на живота ми не е безкрайна...
И тя си има своето начало, своя край...
Стрелочници опитаха се да ми бъдат много хора, не е тайна...
А, кой могъл е, нека сам да се познай.
Кондукторите май са майка, татко?!
Билет ми дадоха, но за къде?
Пътуването никак не минава гладко, братко...
Руши се лесно, трудното е да се създаде... ...