Трен(д)
Пътуващ влак, с прогнило от годините купе...
Като вагон, душата в тялото си возя...
Пораснал възрастен, на коя от спирките у мен си тръгна онова дете?
И размишлявам праволинейно, вкаран в коловози...
Да! Линията на живота ми не е безкрайна...
И тя си има своето начало, своя край...
Стрелочници опитаха се да ми бъдат много хора, не е тайна...
А, кой могъл е, нека сам да се познай.
Кондукторите май са майка, татко?!
Билет ми дадоха, но за къде?
Пътуването никак не минава гладко, братко...
Руши се лесно, трудното е да се създаде...
Стоманена обвивка, и огън даващ пара, служеща ми за двигател...
Когато скорост съм набрал, опитай да ме спреш!
Ако готов си, застани до мен, бъди ми ти приятел...
Желанието ми е със сърце да ме прозреш!
За всеки влак си има пътник!
Но колко са товарни, движат ли се или са спрели на перон...?!
Поглеждай и сверявай често биологичният си часовник,
размишлявай над собствения си оксиморон.
© Съби Седник All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Впечатляващо описание на пътуването, наречено живот..
Умело въвличаш и читателя в него. Страхотно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Посоката избираме сами, а вече дали сме били насочени в правилната посока за нас, ще разберем след време, когато сме стигнали целта...