7.07.2020 г., 17:49

Трепкащи крилца

1.3K 1 0

Тънки розови бодли прегръщат на света душата
и камбанен звън продира тишината сред пустинни долини,
кръвта смразява се върху острието на камата,
проболо туй сърце, държащо злокобни добрини.

Белег на грях се съживява връз съдбата,
отмъщение не би превърнало се в спасение за ангелите по земята,
защото ярка мрачност ще потули тайна на душата,
че белотата гмурка се в на тъмата самотата.

И ако писък дерзае убежище във човешките лица,
и ако път към истина покаже се пред влажни, търсещи очи,
мистиката на спасение в тълпата ще носят крехки, трепкащи крилца
и ще размиват хоризонта в стремежа към безмилостни, прогарящи лъчи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Узунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....