Jul 7, 2020, 5:49 PM

Трепкащи крилца

1.3K 1 0

Тънки розови бодли прегръщат на света душата
и камбанен звън продира тишината сред пустинни долини,
кръвта смразява се върху острието на камата,
проболо туй сърце, държащо злокобни добрини.

Белег на грях се съживява връз съдбата,
отмъщение не би превърнало се в спасение за ангелите по земята,
защото ярка мрачност ще потули тайна на душата,
че белотата гмурка се в на тъмата самотата.

И ако писък дерзае убежище във човешките лица,
и ако път към истина покаже се пред влажни, търсещи очи,
мистиката на спасение в тълпата ще носят крехки, трепкащи крилца
и ще размиват хоризонта в стремежа към безмилостни, прогарящи лъчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Узунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...