7.02.2009 г., 9:17  

Третата среща с търговеца на души

765 0 5

Този път аз си уредих среща с него.
Нито помен от битника,
когото срещнах миналата година пред храма.

Сега беше изтупан в новия си костюм.
Беше си подстригал косата.
Носеше очила с рогови рамки.
(Не знаех, че бил късоглед.)
Беше станал няколко класи над мен.
Как да му говоря тогава за бизнеса му?

"Знаеш ли, аз вече продадох душата си
на друг търговец" - опитах се да го шокирам аз.

(Всички флиртуват с търговците на души.
Страх ги е, да не продадат евтино своята.)

Той ме изгледа добродушно:
"Когато искаш да продадеш душата си,
винаги ще намериш търговец на души" - каза той.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано в:

Алманах "Нова българска литература" Поезия 2017, с. 229

Коментари

Коментари

  • Охо-о-о! Душата си е твоя, каквото искаш, това ще си правиш с нея!
  • "Когато искаш да продадеш душата си,
    винаги ще намериш търговец на души" - каза той."

    Хареса ми!
  • Сигурно е така... Идеята много ми допадна! Поздрав!!!
  • Тая стока търси ли се още?

    Много ми хареса!!
    Поздравления!!!!!!!
  • Идейно!
    Поздравления, Поли!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...