dodic (Деян Димитров)
266 1705
18.10.2007 г., 23:31 ч.

Третият сезон 

  Поезия
434 0 8
 

Слънцето във жълти клони,

до сънени врабци се свива,

сълзи от злато по земята рони

и плахо по лице й ги разстила.


Последни ивици мъгла,

потъват някъде във храсталака,

настъпва утро, носещо зова,

на първия петел далеч проплакал.


Пристига с него третият сезон

и хвърля хлад в краката боси,

откъсват стъпките ми тъжен стон,

от трева настръхнала и росна.


Протягам се с треперещи ръце.

И търся есента - да я докосна.

Потапям пръсти в хилядите цветове,

а тя чрез тях ме омагьосва.


И свличам се на мократа земя,

а тя разплаква се, че лято си отива,

притихнал и допрял в гръдта й колена,

прегръщам я - не искам да изстива.




© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??