Слънцето във жълти клони,
до сънени врабци се свива,
сълзи от злато по земята рони
и плахо по лице й ги разстила.
Последни ивици мъгла,
потъват някъде във храсталака,
настъпва утро, носещо зова,
на първия петел далеч проплакал.
Пристига с него третият сезон
и хвърля хлад в краката боси,
откъсват стъпките ми тъжен стон,
от трева настръхнала и росна. ...