goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
18.11.2015 г., 7:47 ч.  

Трева 

  Поезия
447 0 5



Прекосявана... покосявана, косена,
с най-трънливия плет
оградена -
предизвиква ме:
през глава да се втурна
с чифт узрели копита
да прескоча, детелини да скубя,
да руша, да не пазя...
Да сека маргарити.

Всяка росна сълза да погубя.
Песента на щурците дори
да погазя.
Оградена поляна- душа.

Но... не мога.
После как ще умия очите си...
Как ще се гледам в очите!

Имам смелост доколкото
да вървя босонога,
да галят нозете ми
стрък по стръкче бодлите.
И да ги храня със болка.
(Все по-меко зелено

и целуната нежна росица)
Как докосвам почти неловимия 
трепет на струните!
А щурците са близко-
в утринта ги познавам
по акорд и по име.
Песента им поисках!
Аз съм само трева
нежността си пробудила
в заградена поляна...

Всеки ден оттогава
в мен цъфтят пеперуди.

 

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??