Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
18.07.2023 г., 11:36 ч.

Tревите ще останат 

  Поезия » Философска
223 4 7

И този ден в зачатък още уморен,
не си избра небето за посока,
но все едно дори сред тръните сега,
се крия, суша е, рисувам си дъга
и само сянката ми някъде зад мен
протяга се към слънцето висока.

 

А аз съм всъщност стръкче жилава трева,
горя и аз, изгаря ли полето.
За небесата сини много малко знам,
орелът там се вие – горд е, но и сам,
а ние много сме и силни затова,
че коренът ни впива се проклето.

 

А горе? Знам сияят хиляди звезди,
но там се ражда, казват гневен ураганът.
В най-малката тревичка Бог е взрян,
а сянката ѝ денем става великан,
дъждец пои я, нежно вятърът браздѝ –
 да няма никой – пак тревите ще останат...

 

 
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??