А трябва ли, кажи, да се тревожим
за дребни, независещи от нас неща?
Не можем ли със теб да се повозим
на яхтата, наречена „Любов“? Платна
опънала в морето на живота,
тя пори напористо бурните вълни
и нивга няма ти да си самотен,
защото от любов сърцето ще гори.
Ела със мен на яхтата огромна!
Ела, да изживееш с лекота
мечтата си – макар и да е скромна –
с любов… Дори след края на света!...
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени