А трябва ли, кажи, да се тревожим
за дребни, независещи от нас неща?
Не можем ли със теб да се повозим
на яхтата, наречена „Любов“? Платна
опънала в морето на живота,
тя пори напористо бурните вълни
и нивга няма ти да си самотен,
защото от любов сърцето ще гори.
Ела със мен на яхтата огромна!
Ела, да изживееш с лекота
мечтата си – макар и да е скромна –
с любов… Дори след края на света!...
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
