Mitko19 (Димитър Дунеловски)
48 44
16.11.2023 г., 11:42 ч.

Тревожен въпрос 

  Поезия » Друга
216 1 12

Покана получих, в училище скромно

на село съседно със малко деца,

в един клас да вляза, да седна удобно

и стихове свои да им почета.

 

Навих се, защото ми бе любопитно

как младите днес възприемат света

и от поетичните свои архиви

избрах стиховѐ, подходящи за тях.

 

Класът беше седми, с деца най-големи –

те мислят, че всичко разбират в света.

Дойдоха пет само, главите си свели,

вторачени в чат или нова игра.

 

Четях стиховѐте, те гледаха вяло

и никакви чувства не будех във тях.

Щом в проза повторих история цяла,

дете си призна: – Сега вече разбрах.

 

Уж пиша грамотно, със думи разбрани,

а ето, че смисъла тези деца

не могат да схванат. За тях непонятни

са думи, които не учат във клас.

 

Прибирах се с чувство горчиво в душата –

там бе неприятно за тях и за мен.

Щом слабограмотни сега са децата,

какво да очакваме в идния ден?

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня, признавам грешката си. Беше ми за първи път и навярно не съм избрал добре стихчетата които прочетох. Колкото до стиховете за любовта, боях се, че тия които съм написал за нея, може да се сторят сексистки за преподавателите им.
  • Благодаря ти, Митко! Просто не им четох детски стихчета, а легенди за личности с които са запознати и такива в които се говори за любов. Много е важно е правилно да преценим аудиторията и да грабнем вниманието им, дори с коментари, които да я изкарат от апатията.
  • Таня, радвам се, че си останала доволна. Стиховете ти са по-добри от моите, а може и учениците да са били по-начетени. Поздравявам те за успеха!
  • Чела съм го. Ако съм на 2-3 ракии и някоя и друга пресна мръвка може и да ми се види забавно.
  • Точно днес бях гост в едно горнооряховско училище, точно в седми клас. Слушаха ме с отворени уста и ме изпратиха с ръкопляскания.
  • Скитница, благодаря за подкрепата. Паленка, сигурно си права, но стихчето, което се наложи да повтарям в проза бе "Свински грип", което е първото ми публикувано тук стихотворение. Можеш сама да провериш дали е написано на остарял език. Колкото до оценките, те са право и отговорност на оценяващите. Приемам ги такива, каквито са. Бъдете здрави.
  • Mitko19 (Димитър Дунеловски) - да извинявай! Последните все детски стихове четох, явно по инерция. Но ще се повторя: в тази възраст много малко четат и слушат поезия, дори застъпените в учебната програма им идват в повече. Само някакви любовни стихчета за лексикони. Не че и от големите четат много повече.
    И естествено е много думи да са непонятни за тях, езикът с годините се променя. Ти си преценил нещо от твоята гледна точка, но те са на друго ниво. Което не ги прави по-неграмотни, а само хора от друг свят и поколение. И ти ако влезеш в техен чат. ще се почувстваш неграмотен.
    Точно тук е разликата в поколенията: не в годините, а в комуникацията.

    пп
    само ми е интересно защо ти е сложена оценка 4: стихът ти е добър, има идея, позиция, добре аргументирани.
  • Аз също прочетох - "стиховѐ, подходящи за тях." и мога да кажа, че много правилно и добре си се изразил! Също, че си много прав, което е жалко...
    Хареса ми стихът! Поздрав!
  • Извини ме, Паленка. Никъде не съм писал че стиховете са детски, а че бяха подходящи за тях. Има разлика.
  • Какви детски стихове в седми клас? По това време четях Стендал, Балзак, Д.Дамянов, че съм от старото поколение, а ти детски стихове във 2-ри, 3-ти клас иди чети!
    Хормонът ги бие, и разни др.неща от рода на цигари и т.н., ти ме уби с тия детски стихове.
  • И аз така мисля.
  • Много си прав...
Предложения
: ??:??