Тревожен въпрос
Покана получих, в училище скромно
на село съседно със малко деца,
в един клас да вляза, да седна удобно
и стихове свои да им почета.
Навих се, защото ми бе любопитно
как младите днес възприемат света
и от поетичните свои архиви
избрах стиховѐ, подходящи за тях.
Класът беше седми, с деца най-големи –
те мислят, че всичко разбират в света.
Дойдоха пет само, главите си свели,
вторачени в чат или нова игра.
Четях стиховѐте, те гледаха вяло
и никакви чувства не будех във тях.
Щом в проза повторих история цяла,
дете си призна: – Сега вече разбрах.
Уж пиша грамотно, със думи разбрани,
а ето, че смисъла тези деца
не могат да схванат. За тях непонятни
са думи, които не учат във клас.
Прибирах се с чувство горчиво в душата –
там бе неприятно за тях и за мен.
Щом слабограмотни сега са децата,
какво да очакваме в идния ден?
© Димитър Дунеловски All rights reserved.
