18.05.2020 г., 0:30

Тревожни мисли

716 0 0

 

Тревожни мисли

 

Битието наше

страшно ме тревожи!...

Със жени и вино

и с разбити чаши –

на́дали ще може

дълго да живеем!...

 

В този Свят май трябва

и нещо да засеем!...

 

Та когато утре

във Небитието

минем:

да остане ведро,

весело небето...

 

И със  поздрав ласкав и

скъп от дните наши –

нацъфтели праскови,

а не разбити чаши...

 

1982.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...