Тревожни мисли
711
0
0
Тревожни мисли
Битието наше
страшно ме тревожи!...
Със жени и вино
и с разбити чаши –
на́дали ще може
дълго да живеем!...
В този Свят май трябва
и нещо да засеем!...
Та когато утре
във Небитието
минем:
да остане ведро,
весело небето...
И със поздрав ласкав и
скъп от дните наши –
нацъфтели праскови,
а не разбити чаши...
1982.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
