5.06.2023 г., 5:17

Тревожно мълчание

830 3 5

Светът  тревожно се е умълчал,

говори уж, но думите се губят, 

а моята надежда да е цял

дано я чуе Бог и я разбуди.

 

Живее ми се в този хубав свят,

неоценен от някои безумци.

Човек в смирението е богат,

дори да преминава през илюзии.

 

Дори да има цели и мечти,

да знае, че не му е притежание

светът и никога да не ламти

за повече в един живот-желание.

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце за хубавите коментари на Тони и на Ирен.
  • СВетът никога не бил идеален и никога няма да бъде. А тези, които умеят да ценят и да разберат смирението според мен са благословенни. ПРиятно ми беше да прочета
  • Да, Ади, мъдрост, надежда и оптимизъм усещам в този стих. Светът никога не е съвършен, след радосста следва и мъка, но зависи с какви очи го гледаме. И думите "живее ми се" ме вълнуват и въздействат, рядко ги чета.
  • Благодаря, Младене, твоите коментари са ценен дар за мен.
  • Изключителна мъдрост съзирам в стиха ти, Аделаида. И точно от тази мъдрост блика поезия. Поздравление!:

    Дори да има цели и мечти,
    да знае, че не му е притежание
    светът и никога да не ламти
    за повече в един живот-желание.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...