Три дами на море
Говорят ми една за друга,
а аз броя звезди.
Едната смин и теменуга,
а другата пък... дим.
Приятелки са ми и двете,
но аз си правя пас.
Едната с името на цвете,
а другата пък... храст.
Обсебена, не ще да свикне,
маскирала се до очи.
Не дай си, Боже, някой кихне -
проблем, и й личи.
Проблем е и като не киха!
О, Боже, но защо така?
Не ни ли още заразиха?
Ами сега? Ами сега!!!
А другата - така си млати,
с живота на дете.
Не ще ни лука във домати,
ни мирис на кюфте.
Капризна, колкото си иска,
уж дама... а пък то?!?
Морето малко щом разплиска,
проблем е, докато...
Затуй затварям си очите,
отмятам час след час.
Броя мухи, броя звездите,
но най си правя пас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
