Три дами на море
Говорят ми една за друга,
а аз броя звезди.
Едната смин и теменуга,
а другата пък... дим.
Приятелки са ми и двете,
но аз си правя пас.
Едната с името на цвете,
а другата пък... храст.
Обсебена, не ще да свикне,
маскирала се до очи.
Не дай си, Боже, някой кихне -
проблем, и й личи.
Проблем е и като не киха!
О, Боже, но защо така?
Не ни ли още заразиха?
Ами сега? Ами сега!!!
А другата - така си млати,
с живота на дете.
Не ще ни лука във домати,
ни мирис на кюфте.
Капризна, колкото си иска,
уж дама... а пък то?!?
Морето малко щом разплиска,
проблем е, докато...
Затуй затварям си очите,
отмятам час след час.
Броя мухи, броя звездите,
но най си правя пас!
© Елия All rights reserved.
